* * *

Плачеш ли? Или не хаеш..
Смееш се, а те боли
и към онзи тъмен спомен
колко ще се връщаш ти?

Тук съм сам и те очаквам,
но към мен не гледаш ти -
призрак в тази пуста вечер
без да моля те дори ...

Да се върнеш... Самота.
Прегръщам в спомените свои
теб - без грим или маниста -
просто теб като във филм...

Страст. А аз си тръгвам.
Без да спирам, без да знам
що теб - безвремие не мило -
аз някак тайно съм градил.

Kalin Toshkov Staikov, 15 Oct 2007 ©