Знаме

Аз не съм поет народен,
нито правдата зова.
Ни до Вазов, ни до Ботев
някога ще се редя.

През двайстината години
от как гледам тоя свят
нищо ново не видял съм,
нищо ново ще съзра.

То и с робство и без него -
той хомота си стои!
Сякаш няма и надежда
тоз живот да променим.

Гледам моите връстници
влюбват се, живот ехти.
Пък аз тъжно у земята
поглед нервно съм забил.

Тя и сабята раждясва
щом идеалите презрем.
Свободата е поквара
ний не я ли разберем.

Аз съм тук и още виждам
знамето заветно там
на хълма у войвода
за празника готов, засмян!

Но на знаме не чете се
"Свободата или..." - не виждам.
Може Слънце да блести ми,
но май чете се само "... смърт!".

Kalin Toshkov Staikov, 7 Jan 2008 ©

* * *

Плачеш ли? Или не хаеш..
Смееш се, а те боли
и към онзи тъмен спомен
колко ще се връщаш ти?

Тук съм сам и те очаквам,
но към мен не гледаш ти -
призрак в тази пуста вечер
без да моля те дори ...

Да се върнеш... Самота.
Прегръщам в спомените свои
теб - без грим или маниста -
просто теб като във филм...

Страст. А аз си тръгвам.
Без да спирам, без да знам
що теб - безвремие не мило -
аз някак тайно съм градил.

Kalin Toshkov Staikov, 15 Oct 2007 ©